За книгата: година / - Константин Дмитриевич, какво правиш? — Лера скръства войнствено ръце на гърдите си и гласът й трепери. — Детето ми спи. Не е ли време да се прибираш? „Мисля, че изясних, че възнамерявам да пия чай“, отговарям безстрастно. Виждам сълзи, които се събират в очите й. Той прехапва устни, явно набирайки сили да започне да говори: „Спри, Костя“, изтръгва накрая. - Нека се преструваме, че не се познаваме. Моля те махни се! боли ме За мен по обясними причини. аз я обичах. Мечтаех да създам семейство с нея. И тя ме предаде. Но защо я боли? Това се вижда с просто око. Нещо в нейната реакция ме кара да се съмнявам в реалността на това, което ни накара да се разделим преди четири години... ТОЙ